Европейците са отворени за продажба на данните си.

• Надеждност: повечето от запитаните са готови да продадат данните си на компании, които считат за надеждни.
• Компенсация: повече от една трета от потребителите са съгласни да получат възнаграждение за данните си.
• Потенциал: готовността за споделяне на данни дори надхвърля търсенето в някои случаи.

На много места в Китай не само „прозрачните клиенти“, но и заплащането за данни вече са реалност. Да платиш в ресторанта, да си запазиш час за фризьор, да си повикаш такси, да сключиш застраховка или да вземеш кредит – всичко това и още много неща са възможни с приложения като Alipay или WeChat, и за хората в Китай са част от ежедневието. Приложенията събират и обработват данните на клиентите си – те знаят какви дрехи предпочитат, къде предпочитат да се хранят, кои марки харесват и какви са хобитата им. От своя страна клиентите получават отстъпки и малки подаръци за споделянето на данните си и могат да получават персонализирани оферти. Това е взаимноизгоден търговски обмен, който демонстрира, че в цифровия свят данни като рождената дата, адреса, здравната информация или потребителското поведение са се превърнали в основен актив и силна валута. Боравенето с тях и потенциалът за ползването им от фирмите неслучайно са основна тема в обществения дебат.

Разбира се,  Китай е краен пример по отношение на готовността на потребителите да споделят данните си. Но дори в Европа (61 процента) и САЩ (62 процента), както и в Русия (70 процента) хората са на мнение, че фирмите трябва да предлагат на клиентите си компенсация за ползването на данните им. С други думи, данните са валута. Това сочи актуално представително проучване, проведено в 17 държави на тема „Каква е стойността на данните?“ на доставчика на финансови услуги и инвеститор EOS и на института за пазарни проучвания Kantar.

Готовността за споделяне на лични данни с фирми зависи от доверието в начина им на боравене с данните и най-вече от това дали те спазват законовите изисквания. Проучването на EOS сочи, че ясно изразено мнозинство от потребителите са готови да продадат поне един вид свои лични данни на надеждна фирма: така смятат 82 процента от запитаните в Европа, 75 процента в САЩ и 90 процента в Русия. В замяна повече от половината от запитаните предпочитат материални придобивки и намаления, докато предложеията за услуги привличат едва всеки пети. В този контекст хората ясно разграничават различните видове данни: банковите данни се смятат за особено чувствителни – само 8 процента от запитаните в Европа биха споделили тази информация срещу заплащане. Потребителите имат най-малко притеснения да предоставят данни за решенията им при покупки или на информация за предпочитани марки и продукти – в Европа 68 процента от запитаните са готови да споделят тази информация срещу заплащане.

Компаниите имат полза да насърчават клиентите си да споделят своите данни. Очевидна е важността на тези данни за разработването на нови продукти, за индивидуализиран анализ на нуждите на клиентите или за по-добре таргетиран маркетинг. Но дори и след извършване на покупката анализирането им може да е полезно, например когато клиентите изостават с плащанията. Тук е мястото на управлението на вземания, а за него също важи, че колкото по-пълни са данните, толкова по-точно може да се състави погасителен план, който да отговаря на личната ситуация на клиентите, и толкова по-вероятно е те да го спазват. Затова в своя Център за анализи EOS използва алгоритми за машинно обучение, за да анализира процесите по събиране на вземания и да определя индивидуални стъпки за обработка. Междувременно в много от държавите, в които EOS работи, схемите за разсрочено плащане се изработват въз основа на интелигентен анализ на данните. „Всички имат интерес от възможно най-бързото приключване на дадено вземане. Така се спестяват разходи и за двете страни. Точно тук личните данни могат да помогнат“, казва Йоахим Гьолер, ръководител на Центъра за анализи в EOS. „Защото колкото по-добри са шансовете да се спазва споразумението за плащане, толкова по-голяма е вероятността кредиторът да получи парите си, а потребителят да се освободи от дълга. В този смисъл предоставянето на данни наистина е в интерес на неизправния платец.“

Проучването на EOS показва, че всеки пети потребител е получавал предложение за възнаграждение срещу разкриването на определени данни. В някои случаи готовността за споделяне на данни дори надхвърля готовността на фирмите да предложат компенсация. „Виждам още много възможности и неизползван потенциал в това“, казва експертът на EOS Йоахим Гьолер.