Защо хората не си плащат дълговете?
Защо някои хора плащат дълговете си, а други изобщо не бързат да го направят? Поведенческата икономика и разбирането на обществените тенденции са част от отговора.
“We would never go into a bank and take out a loan for pizza and coffee and sneakers,” says the famous economist Dan Ariely. But by using their credit cards, some people accrue large debts for just these things, one at a time. In theory, a debt is a debt – in practice, our attitudes are much more complicated, as recent data shows.
Take the issue of cultural background: Depending on where they live, people feel different levels of guilt about owing money to friends, family, or credit institutions. As the 2017 EOS Debt Study shows, people in Russia and the USA feel a greater urge to repay the bank; in Germany, the duty to repay friends and family is stronger. That being said, the rate of paid debts has been increasing steadily over recent years, rising to a recovery rate of 83% in 2017.
Разбиране на процеса на вземане на решения през призмата на поведенческата икономика.
За разлика от класическите икономически модели, които приемат, че хората действат рационално, поведенческата икономика, очевидно, се стреми да разбере ирационалните решения. Изследванията показват, че хората се отнасят към парите по различен начин в зависимост от техния източник и свързаните с тях намерения. Изглежда, сякаш откриват различни сметки в ума си, за да покриват различните видове разходи. Колкото и да е ирационално това „ментално счетоводство”, разбираемо е, ако някой не иска да уреди неплатените си фактури с парите от рождения си ден.
Друг вид привидно ирационално поведение: Защо хората поддържат едновременно дългове с високи лихвени проценти и спестовни сметки с нисък лихвен процент? Това може да се дължи на редица възможни причини: желание за осигуряване на налични средства в случай на неочаквани разходи; опасения, че използването на спестявания за изплащането на дългове ще отслаби натиска за спестяване; липса на финансови познания или липса на време за извършване на необходимите изчисления.
Друг вид привидно ирационално поведение: Защо хората поддържат едновременно дългове с високи лихвени проценти и спестовни сметки с нисък лихвен процент? Това може да се дължи на редица възможни причини: желание за осигуряване на налични средства в случай на неочаквани разходи; опасения, че използването на спестявания за изплащането на дългове ще отслаби натиска за спестяване; липса на финансови познания или липса на време за извършване на необходимите изчисления.
Предразположени ли са някои хора към кредитен риск?
Изследването на EOS за дълга през 2017 г. разделя длъжниците в няколко категории с различни нагласи по отношение на риска, таксите и изплащането на дълговете: по-предпазливия „бягащ от дългове”, „случаен длъжник” и „ипотечен длъжник” от една страна, и „лекомисления длъжник” и „кредитния маниак” от друга.
За повечето длъжници проблемът е в достъпността. Йорг Шведа, управляващ директор на EOS в EOS Deutscher Inkasso-Dienst GmbH в Германия, споделя, „Ако можехме да преструктурираме дълговете, за да ги направим достъпни, бихме могли да насърчим хората да предприемат стъпки за освобождаване от дълговете си.” Какво точно значи достъпен за индивидуалния клиент е сложна комбинация от психологически черти и обстоятелства като например дохода.
Периодичността, с която се срещат лицата длъжници на EOS, се различава твърде много в зависимост от страната: докато само 3% от руснаците са кредитни маниаци, в тази категория попадат 15% от хората в САЩ. Всичко това предполага, че културните фактори играят важна роля при определянето на личните черти, които на свой ред влияят на поведението по отношение на дълга.
За повечето длъжници проблемът е в достъпността. Йорг Шведа, управляващ директор на EOS в EOS Deutscher Inkasso-Dienst GmbH в Германия, споделя, „Ако можехме да преструктурираме дълговете, за да ги направим достъпни, бихме могли да насърчим хората да предприемат стъпки за освобождаване от дълговете си.” Какво точно значи достъпен за индивидуалния клиент е сложна комбинация от психологически черти и обстоятелства като например дохода.
Периодичността, с която се срещат лицата длъжници на EOS, се различава твърде много в зависимост от страната: докато само 3% от руснаците са кредитни маниаци, в тази категория попадат 15% от хората в САЩ. Всичко това предполага, че културните фактори играят важна роля при определянето на личните черти, които на свой ред влияят на поведението по отношение на дълга.
Как да увеличим процента на изплащане на дълговете?
Стъпвайки върху поведенческата икономика, проф. Георг Фелзер, психолог в Университета Харц, твърди, че всички хора се стремят да избегнат загубите, но е много важно как гледат на погасяването на дълга. Някои считат погасяването на дълга за загуба. Други го разбират като полза, тъй като се разделят със стар багаж – това се отнася особено за хората, които изпитват „нужда да приключат”.
„За една агенция за събиране на дългове е важно да насърчава хората да плащат”, казва Шведа. Със сигурност съществуват корави хора, които на първо място изобщо нямат намерение да изплащат дългове. Шведа продължава: „Те са добре организирани и представляват сериозен проблем за компании, които имат нужда да съберат дълговете си, особено когато бързият кредит, предоставен чрез интернет, прави живота им по-лесен. Но те са малко на брой. По принцип трябва да покажете на длъжниците перспектива”, препоръчва Шведа. „Ако хората не виждат изход от дълга, често те доста бързо спират да плащат. Изработването на ефективен план за управление на дълговете (ПУД) е полезно и по-ефективно по отношение на разходите и за двете страни. Разрешаването чрез разискване е по-добро от принудителните мерки.
„За една агенция за събиране на дългове е важно да насърчава хората да плащат”, казва Шведа. Със сигурност съществуват корави хора, които на първо място изобщо нямат намерение да изплащат дългове. Шведа продължава: „Те са добре организирани и представляват сериозен проблем за компании, които имат нужда да съберат дълговете си, особено когато бързият кредит, предоставен чрез интернет, прави живота им по-лесен. Но те са малко на брой. По принцип трябва да покажете на длъжниците перспектива”, препоръчва Шведа. „Ако хората не виждат изход от дълга, често те доста бързо спират да плащат. Изработването на ефективен план за управление на дълговете (ПУД) е полезно и по-ефективно по отношение на разходите и за двете страни. Разрешаването чрез разискване е по-добро от принудителните мерки.
Масовите медии и наличието на лесно финансиране повишават апетита за дългове.
Заедно с индивидуалните фактори, разпространените в обществото феномени играят своята роля. Шведа твърди, „Налице е голям социален натиск върху хората за закупуване на скъпи стоки от първа необходимост като например смартфони и подходящите дрехи, само за да бъдат приети в обществото. Лесно е да задлъжнеете при наличието на кредитни карти, безлихвено финансиране и реклами, които твърдят, че можете да си купите всичко и да платите за него по-късно.”
Това важи също и за „нагласата за настоящето”. За повечето хора настоящето е по-важно от бъдещето. Удоволствието от покупката натежава над неизбежната болка от плащането, било то чрез кредитна или дебитна карта; така че хората са по-склонни да купуват, защото вкарването на картата в автомата не причинява болка. По-късно, обаче, към момента на дължимото плащане, те усещат болката изолирано от предишната награда, което увеличава вероятността да не плащат.
Според Органа за финансово поведение на Обединеното кралство, 3,3 млн. британци се борят с трайни дългове, определени като хора, които плащат повече за лихви и такси, отколкото за намаляване на дълга си в рамките на 18-месечен период. Възможно ли е някои компании активно да търсят печалба от поддържането на хората в дългове?
„Това не е надежден бизнес модел по много причини. Но дори ако беше, би било неетично,” казва Шведа в качеството си на експерт за немския пазар. „Финансовата индустрия би трябвало да помага на хората да излязат от задлъжнялостта си, а не да ги държи в дългове.”
Това важи също и за „нагласата за настоящето”. За повечето хора настоящето е по-важно от бъдещето. Удоволствието от покупката натежава над неизбежната болка от плащането, било то чрез кредитна или дебитна карта; така че хората са по-склонни да купуват, защото вкарването на картата в автомата не причинява болка. По-късно, обаче, към момента на дължимото плащане, те усещат болката изолирано от предишната награда, което увеличава вероятността да не плащат.
Според Органа за финансово поведение на Обединеното кралство, 3,3 млн. британци се борят с трайни дългове, определени като хора, които плащат повече за лихви и такси, отколкото за намаляване на дълга си в рамките на 18-месечен период. Възможно ли е някои компании активно да търсят печалба от поддържането на хората в дългове?
„Това не е надежден бизнес модел по много причини. Но дори ако беше, би било неетично,” казва Шведа в качеството си на експерт за немския пазар. „Финансовата индустрия би трябвало да помага на хората да излязат от задлъжнялостта си, а не да ги държи в дългове.”
Личният подход е по-добрата алтернатива.
Шведа проповядва персонализирания подход за тази цел, „Обществото се променя и събирането на дългове трябва да се промени заедно с него. Това означава да се общува с хората със средства, които са най-подходящи за тях, и на език, който те разбират и с който могат да се свържат.” Все повече, казва той, инвестициите в технологиите са в помощ на EOS в тази връзка, „Напредъкът като например новите технологии в лицето на изкуствения интелект ни помага да пригодим погасителните планове към индивидуалните нужди.” Според него част от отговора също е свързан с това кредиторите да избягват кредитиране на неплатежоспособни лица на първо място – много институции, които дават заеми или продават на кредит, вече използват напреднали технологии за оценка на платежоспособността.
Нека завършим, като се върнем към примера на Дан Ариели. Заемът от 20 000 евро за пица, кафе и маратонки винаги ли е лоша идея? Зависи: ако трябва да изплащате високолихвен дълг по кредитната си карта за минали лекомислия, може би сте по-рационални, отколкото изглеждате на пръв поглед. Кредиторът е този, който трябва да разбере.