Защо хората не си плащат дълговете?

Защо някои хора плащат дълговете си, а други изобщо не бързат да го направят? Поведенческата икономика и разбирането на обществените тенденции са част от отговора.

„Ние никога няма да отидем в банката да изтеглим заем, за да си купим пица, кафе и маратонки,” твърди известният икономист Дан Ариели. Използвайки кредитните си карти, обаче, някои хора натрупват големи дългове точно за тези неща, едно след друго. Теоретично погледнато, дългът си е дълг – на практика нашите нагласи са много по-сложни, както показват последните данни.

Вземете например проблема с културната среда: в зависимост от това къде живеят, хората усещат чувство за вина в различна степен за това, че дължат пари на приятели, семейството или кредитните институции. Според изследване за дълга през 2017 г., проведено от EOS, хората в Русия и в САЩ са по-склонни да върнат дълговете си на банката; в Германия моралното задължение за връщане на дълга, взет от приятели и семейството, е по-силно. Независимо от това, размерът на погасените дългове продължава да се увеличава стабилно през последните години, достигайки 83% през 2017 г.

Разбиране на процеса на вземане на решения през призмата на поведенческата икономика.

За разлика от класическите икономически модели, които приемат, че хората действат рационално, поведенческата икономика, очевидно, се стреми да разбере ирационалните решения. Изследванията показват, че хората се отнасят към парите по различен начин в зависимост от техния източник и свързаните с тях намерения. Изглежда, сякаш откриват различни сметки в ума си, за да покриват различните видове разходи. Колкото и да е ирационално това „ментално счетоводство”, разбираемо е, ако някой не иска да уреди неплатените си фактури с парите от рождения си ден.

Друг вид привидно ирационално поведение: Защо хората поддържат едновременно дългове с високи лихвени проценти и спестовни сметки с нисък лихвен процент? Това може да се дължи на редица възможни причини: желание за осигуряване на налични средства в случай на неочаквани разходи; опасения, че използването на спестявания за изплащането на дългове ще отслаби натиска за спестяване; липса на финансови познания или липса на време за извършване на необходимите изчисления.

Предразположени ли са някои хора към кредитен риск?

Изследването на EOS за дълга през 2017 г. разделя длъжниците в няколко категории с различни нагласи по отношение на риска, таксите и изплащането на дълговете: по-предпазливия „бягащ от дългове”, „случаен длъжник” и „ипотечен длъжник” от една страна, и „лекомисления длъжник” и „кредитния маниак” от друга.

За повечето длъжници проблемът е в достъпността. Йорг Шведа, управляващ директор на EOS в EOS Deutscher Inkasso-Dienst GmbH в Германия, споделя, „Ако можехме да преструктурираме дълговете, за да ги направим достъпни, бихме могли да насърчим хората да предприемат стъпки за освобождаване от дълговете си.” Какво точно значи достъпен за индивидуалния клиент е сложна комбинация от психологически черти и обстоятелства като например дохода.

Периодичността, с която се срещат лицата длъжници на EOS, се различава твърде много в зависимост от страната: докато само 3% от руснаците са кредитни маниаци, в тази категория попадат 15% от хората в САЩ. Всичко това предполага, че културните фактори играят важна роля при определянето на личните черти, които на свой ред влияят на поведението по отношение на дълга.

Portrait photograph of Jörg Schweda, Managing Director of EOS Deutscher Inkasso-Dienst (DID)

Как да увеличим процента на изплащане на дълговете?

Стъпвайки върху поведенческата икономика, проф. Георг Фелзер, психолог в Университета Харц, твърди, че всички хора се стремят да избегнат загубите, но е много важно как гледат на погасяването на дълга. Някои считат погасяването на дълга за загуба. Други го разбират като полза, тъй като се разделят със стар багаж – това се отнася особено за хората, които изпитват „нужда да приключат”.

„За една агенция за събиране на дългове е важно да насърчава хората да плащат”, казва Шведа. Със сигурност съществуват корави хора, които на първо място изобщо нямат намерение да изплащат дългове. Шведа продължава: „Те са добре организирани и представляват сериозен проблем за компании, които имат нужда да съберат дълговете си, особено когато бързият кредит, предоставен чрез интернет, прави живота им по-лесен. Но те са малко на брой. По принцип трябва да покажете на длъжниците перспектива”, препоръчва Шведа. „Ако хората не виждат изход от дълга, често те доста бързо спират да плащат. Изработването на ефективен план за управление на дълговете (ПУД) е полезно и по-ефективно по отношение на разходите и за двете страни. Разрешаването чрез разискване е по-добро от принудителните мерки.

Масовите медии и наличието на лесно финансиране повишават апетита за дългове.

Заедно с индивидуалните фактори, разпространените в обществото феномени играят своята роля. Шведа твърди, „Налице е голям социален натиск върху хората за закупуване на скъпи стоки от първа необходимост като например смартфони и подходящите дрехи, само за да бъдат приети в обществото. Лесно е да задлъжнеете при наличието на кредитни карти, безлихвено финансиране и реклами, които твърдят, че можете да си купите всичко и да платите за него по-късно.”

Това важи също и за „нагласата за настоящето”. За повечето хора настоящето е по-важно от бъдещето. Удоволствието от покупката натежава над неизбежната болка от плащането, било то чрез кредитна или дебитна карта; така че хората са по-склонни да купуват, защото вкарването на картата в автомата не причинява болка. По-късно, обаче, към момента на дължимото плащане, те усещат болката изолирано от предишната награда, което увеличава вероятността да не плащат.

Според Органа за финансово поведение на Обединеното кралство, 3,3 млн. британци се борят с трайни дългове, определени като хора, които плащат повече за лихви и такси, отколкото за намаляване на дълга си в рамките на 18-месечен период. Възможно ли е някои компании активно да търсят печалба от поддържането на хората в дългове?

„Това не е надежден бизнес модел по много причини. Но дори ако беше, би било неетично,” казва Шведа в качеството си на експерт за немския пазар. „Финансовата индустрия би трябвало да помага на хората да излязат от задлъжнялостта си, а не да ги държи в дългове.”

Личният подход е по-добрата алтернатива.

Шведа проповядва персонализирания подход за тази цел, „Обществото се променя и събирането на дългове трябва да се промени заедно с него. Това означава да се общува с хората със средства, които са най-подходящи за тях, и на език, който те разбират и с който могат да се свържат.” Все повече, казва той, инвестициите в технологиите са в помощ на EOS в тази връзка, „Напредъкът като например новите технологии в лицето на изкуствения интелект ни помага да пригодим погасителните планове към индивидуалните нужди.” Според него част от отговора също е свързан с това кредиторите да избягват кредитиране на неплатежоспособни лица на първо място – много институции, които дават заеми или продават на кредит, вече използват напреднали технологии за оценка на платежоспособността.

In order to calculate repayment plans acceptable for customers, these should be as personal as possible to them. With the help of artificial intelligence, technologies are becoming more and more advanced in tailoring the repayment to personal needs.

Нека завършим, като се върнем към примера на Дан Ариели. Заемът от 20 000 евро за пица, кафе и маратонки винаги ли е лоша идея? Зависи: ако трябва да изплащате високолихвен дълг по кредитната си карта за минали лекомислия, може би сте по-рационални, отколкото изглеждате на пръв поглед. Кредиторът е този, който трябва да разбере.

Споделете това

Печат