ЕЦБ с изискване към банките: обемите от необслужвани кредити трябва да бъдат редуцирани по-бързо
От 2016г. насам обемът на необслужваните кредити сред европейските банки намалява, но твърде бавно според Европейската централна банка (ЕЦБ). Сега тя е насочила вниманието си към отлежаващите лоши дългове на финансовите институции и иска да види значителни резултати в срок от седем години.
За вицепремиера на Италия Матео Салвини това е равносилно на “атака” срещу банковата система в страната му. Италианската банка Monte dei Paschi съобщи през януари, че ЕЦБ е препоръчала да се заделят резерви през следващите седем години, за да може до края на 2026г. банката да разполага с цялостна превантивна мярка срещу риска за всичките си необслужвани кредити. Инвеститорите, както и политиците бяха обезпокоени - очевидно целта на ЕЦБ е да увеличи натиска върху банките да се разделят с лошите дългове. Междувременно цените на акциите на италианските банки силно поевтиняха.
Досега ЕЦБ е определила само тези срокове за по-скорошните необслужвани кредити - необезпечените лоши кредити, натрупани от 1 април 2018г., трябва да бъдат напълно покрити от резервите в баланса на банката в рамките на две години, а обезпечените кредити трябва да бъдат уредени изцяло на пет етапа за период от седем години.
Става ясно, че ЕЦБ обмисля подобни правила за старите необслужвани кредити. През юли ЕЦБ обяви, че „надзорният подход“ по отношение на по-старите необслужвани кредити ще следва „вече свършената работа в тази област“ - в средносрочен план старите и новите необслужвани заеми трябва да бъдат „равномерно покрити“ в рамките на провизиите.
Централната банка настоява за правото и задължението да контролира.
Намерението на ЕЦБ предизвика политическа дискусия. През есента на 2017г. председателят на Европейския парламент, италианецът Антонио Таяни, разкритикува насоките на Централната банка и постави под въпрос нейната юрисдикция по отношение на проблема с необслужваните кредити. ЕЦБ отговори, че като банков надзорен орган има всички права и задължения да договаря индивидуални цели за намаляване на необслужваните кредити за всяка от банките, които контролира.
Според ЕЦБ, новите насоки следва да се разглеждат от всяка банка като „предложение“, което може да бъде променено, когато има основателна причина за това. По този начин не всички банки ще трябва неизбежно напълно да отпишат техните необслужвани кредити в рамките на седем години. Въпреки това, през 2021г. ЕЦБ иска да оцени „диалога за надзора“, поради което през март 2018г. препоръча: „банките трябва да се възползват от това време за подходяща подготовка“.
В своята оценка на риска за 2019г. ЕЦБ класифицира необслужваните кредити - заедно с геополитическата несигурност и киберпрестъпността - като един от трите най-големи риска за банковата система в еврозоната. Натискът върху европейските банки засилва търговията с пакети от необслужвани кредити. Базираната в Хамбург EOS Group изкупи различни кредитни портфейли в Източна Европа миналата година. В Испания номиналната стойност само на един портфейл, закупен от EOS от Abanca, възлиза на 476 милиона евро.
По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) през 2018г. обемът на изкупените от колекторски компании дългове достига рекордните 1.9 млрд. лв., в сравнение със 772 млн. лв. година по-рано. Само преди дни приключи сделката за най-големия портфейл от необслужвани банкови кредити, предлаган за продажба в България - рекордният пакет от 350 млн. евро лоши заеми на Пощенска банка, който "ЕОС Матрикс" бе избрана да закупи.
Няма признаци за прекратяване на тази тенденция. Все още около 714,3 млрд. евро дремят под формата на лоши кредити в счетоводните книги на европейските банки, въпреки че съотношението на необслужваните кредити към общите кредитни обеми е намаляло от 8% на 4,17%. Въпреки това, в международен мащаб тази цифра е все още висока - според Световната банка, обемът на необслужваните кредити в САЩ, където финансовата криза започна с провала на високорисковите ипотечни кредити, е малко под 1,2%.